3 причини за детската раздразнителност

Всички хлапетата капризничат и се тръшкат. Но често експлозията от емоции се дължи на 3 основни причини.
Преди да съдите строго, се попитайте:
Дали детето ми не е гладно?
Дали не е уморено?
Дали не е на път да се разболее?

По същите причини и ние, възрастните, често губим контрол и правим или казваме неща, за които по-късно съжаляваме. За децата от ранна възраст чак до пубертета те също са причина за избухливост. 

Защото тялото се подчинява на едни и същи физиологични закони. Когато не сме яли, кръвната захар пада, организмът изнемогва, също както, ако трябва да се справи с някаква болест.
Естествено, има и други причини за детската раздразнителност, а част от изброените невинаги може да избегнем.
Например – 2-годишното ви хлапе изпада в истерия, защото не може да получи зелената си купичка за храна, която в момента е в миялната машина.

Като обаче знаете, че има 3 водещи причини за избухванията, може да си спестите доста нерви.

Гладът, умората и болестта стоварват върху детето еднакъв стрес и натоварване. И е важно да го учим как да ги управлява, преодолява и да намери в себе си ресурс.
Ето няколко примера как постъпваме в нашето семейство. Може те да са ви от полза.

1. Глад

В нашето семейство се опитваме да спазваме режим – да обядваме и да вечеряме в точно определен час. Децата могат да си вземат закуска, каквато искат и без никакви уговорки. Но нищо, което да е сладко и десерт, без разрешение.

Ако до основното хранене остава един час, трябва да искат разрешение, за да получат междинно хранене.
Проявявам гъвкавост, ако не съм готова с яденето точно в часа за хранене. Зареждам хладилника и шкафа със здравословна храна.

Децата ми обичат много пресни плодове, кисело мляко, домашно направени соленки и неща за мазане, които баба е приготвила – например домашна лютеница или песто с босилек и орехи.

Важно е да научите детето да яде здравословни храни, когато е гладно, и да спре да яде, когато се е заситило. Да приема определено количество храна, не да се тъпче непрекъснато, за да не трупа излишни килограми.

Това правилно отношение към храната, в голяма степен влияе на емоционалното състояние и помага за справяне със силните емоции като например стрес. Според мен то е в основаната на психическата стабилност.

Ако детето се е върнало от училище мрънкащо, може да не е яло достатъчно на обяд, защото не е харесало това, което се сервира или времето, определено за храна, не му е стигнало.

Честото похапване на снакс и други „храни-боклуци“ е в основата на лошото поведение и раздразнителност.

2. Умора

Докато децата са малки, е по-лесно да се контролира режимът им на бодърстване и сън. Особено е важно малките да имат време за почивка и сън след обяд.
А неговата продължителност зависи от нуждите на самото дете.

Когато пораснат, е важно времето за следобеден сън да бъде компенсирано с методи за релаксация и почивка било с лежане, занимания с някакво хоби или четете на книжки.
Като ние винаги насърчаваме децата да следват собствения си ритъм. Защото той е различен за всяко от тях.

Когато наближи време за лягане и вечерен сън, също е особено важно да има правила, които да се следват. И това не е само старателното измиване на зъбите, а и подготовка и настройване за сън. Детето по-лесно заспива, ако тялото му бавно и постепенно се подготви затова през предходните няколко часа.

Това в голяма степен зависи от организацията на цялото семейство и изключването на телевизора поне 2 часа преди времето за лягане да е настъпило. Вместо пред екрана, е добре да му прочетете някоя книжка.

Така ще предпазите детето от прекомерната стимулация, защото прекомерното застояване пред екрана нарушава нивата на хормона на съня – мелатонин.

Има разбира се изключения, когато на децата е позволено да останат и до по-късно. Особено, ако има празник, а на следващия ден могат да спят до по-късно или пък могат да полегнат за следобедна дрямка.

3. Болест

Няма как да защитите детето от всички болести. Често те са неизбежни.
Това, което може да направите, е да осигурите здравословна храна и разумен режим на почивка и сън. Те ще позволят на имунната система да се справя по-лесно с предизвикателствата.

 Rita Brhel, адаптация Мона Василева